Спектър решения

Звукозаписните компании адаптираха начините, по които са правили бизнес до момента, за да отговорят на съвременните технологични и бизнес предизвикателства,. Приходите от новите модели за разпространение на музикални произведения в интернет, като различни стрийминг услуги (streaming services) с и без заплащане на абонамента такса за достъп, услуги, предоставящи възможност за сваляне на музикално съдържание (download services), интернет радиото и други, нарастват с всяка изминала година[1]. Отделно от тях, звукозаписните компании се ориентират и към други източници на приходи, като инвестиции в артисти – изпълнители чрез сключване на т.нар. 360 градусови договори (360 degrees deals)[2] или многостепенни сделки. Всичко това ни кара да се замислим как тези промени влияят в отношенията между отделните носители на права върху едно музикално произведение и най-вече в отношенията между авторите на музика и продуцентите на звукозаписи.

Договорът за възпроизвеждане на музикално произведение и разпространение на звукозапис урежда отношенията между притежателя на авторските права върху дадено музикално произведение и лицето, което организира осъществяването на първия запис на това произведение и осигурява финансирането му. С този договор авторът отстъпва на продуцента правото да възпроизвежда неговото произведение във вид на звукозаписи и да разпространява екземпляри от тези звукозаписи, срещу което продуцентът се задължава да осъществи записи за своя сметка, да разпространи екземплярите и да плати на автора възнаграждение[3]. Страни по този договор са носителят на авторските права върху музикалното произведение и продуцентът на записа. Основни права и задължения на страните по този договора са:

• За автора на музиката: да отстъпи правото на възпроизвеждане на произведението във формата на звукозаписи и правото на разпространение на екземплярите от звукозаписа (или да отстъпи т.нар. „механични права“). В случай на изключително отстъпване на посочените права на продуцента – авторът да се въздържа от отстъпването на същите на друго лице през време на действието на  договора с продуцента. Друго задължение на автора е да предаде на продуцента нотен запис или собствен звукозапис на произведението, както и да приеме избора на продуцента относно изпълнителите, ако това не е самият автор.
• За продуцента на записа: да запише произведението, да го фиксира върху подходящ материален носител по начин, позволяващ по-нататъшното му възпроизвеждане. Имат се предвид носители на звук, предназначени изключително за слухово възприемане като грамофонни плочи, компакт дискове и други. Продуцентът следва да възпроизведе звукозаписа в повече екземпляри, както и да ги разпространи по всякакъв подходящ начин, да проведе нужните рекламни действия за това, и да заплати на автора възнаграждение – еднократна сума или процент от продажбите, или комбинация от двете.

Крайният резултат от договора за възпроизвеждане и разпространение на звукозапис е получаването на екземпляри от звукозаписа, които се предлагат за продажба. С това именно се изчерпва и предметът на този договор.

Дигиталната ера обаче доведе до продължителен спад в продажбите на звуконосители[4], което от своя страна води до логичния въпрос: от икономическа гледна точка и за двете страни достатъчни ли са правата, които продуцентът получава по силата на договора за звукозапис с автора на музиката, или новите реалности и бизнес модели налагат в един такъв договор да се включат и други, допълнителни клаузи? Какви следва да бъдат те?

В българския Закон за авторското право и сродните му права в чл. 54, ал. 3, се казва, че отстъпеното от автора право неговото произведение да бъде записано, възпроизведено и разпространено под формата на звукозаписи не включва правото записаното произведение да бъде публично изпълнявано, излъчвано по безжичен път или препредавано по кабел. За включването на тези права страните следва да се уговорят изрично. Това означава, че няма законова забрана авторът на музиката да отстъпи на продуцента на звукозаписа и други права, в допълнение на механичните права, които са по принцип предмет на този договор. От друга страна, включването на нови права, извън механичните, в договора между продуцента на звукозаписа и автора на музиката, превръща договора по същество в издателски. Това, макар да е допустимо в България, не е възможно в държавите с утвърдени традиции в авторското право. Аргумент за това е, че т.нар. продуцент – издател няма да може да реализира другите си права, най-вече правото за публично изпълнение и излъчване по безжичен и жичен път (т.нар. „малки права”) без помощта на организации за колективно управление на съответните права, а в тях продуценти не се допускат[5]. Следва да се отбележи, обаче, че дори и в тези държави има пробив в тази концепция. През последните десетилетия големи музикални издатели, в допълнение на своята основна дейност, започват да инвестират в и да промотират артисти – изпълнители, а това е една от типичните дейности на звукозаписните компании. От друга страна, звукозаписните компании все повече имат интерес да получават и права, в допълнение на механичните права, които получават по силата на договора за възпроизвеждане и разпространение на звукозапис.

Дигиталните технологии не само промениха моделите на използване на защитени обекти, но и измениха и начините, по които се осъществява рекламната дейност, която все повече започва да използва нови канали за комуникация, свързани с интернет и мобилните устройства. Това, и нарастващите приходи от използване на музикално съдържание в интернет води до логичния извод, че в договора между автора на музиката и продуцента на записа следва да се включи и правото произведението да се използва по интернет. Това дава възможност на продуцента на записа да осъществи рекламиране на записа, задължение, което той има по силата на договора, а също и да се възползва от новите модели на разпространение на защитени обекти в интернет, като генерира приходи за себе си и за автора на музиката. Така продуцентът ще направи условно казано и „дигитално разпространение на произведението“, в допълнение на разпространението на екземплярите от записа. Следва ли тогава продуцентът да става член на дружество за колективно управление на правата на авторите на музика за предоставеното му допълнително право? Считаме, че това не е нужно. Продуцентът има интерес да получи това право за случаите, в които пряко ще договаря с последващите ползватели за използването на произведението, т.е. когато прави „дигитално разпространение“ на произведението, както и за изпълнение на задължението си за реклама. В тези случаи той ще получи възнаграждението за използването на произведението директно от ползвателя като ще получи възнаграждение и за авторските, и за сродните на тях права.  В случаите, в които това е невъзможно, било защото в съответните нормативни актове е предписано, че получаването на разрешение за използване на произведението в интернет следва да се вземе задължително от организация за колективно управление на права (т.нар. „задължителна лицензия”), било защото последващият ползвател е решил да се свърже с такава организация, продуцентът и авторът на музиката ще получат съответните възнаграждения за своите права  чрез  организациите за колективно управление. Единствената разлика ще бъде в това, че продуцентът няма да получи процент от възнаграждението за автора. В тези случаи нямаме промяна в досега действащия модел, независимо, че продуцентът е получил и право да използва произведението в интернет, което той ще реализира най-вече с рекламна цел. Разбира се, горното е възможно само и единствено, ако отстъпеното от автора на продуцента допълнително право е неизключително, като моделът може да се приложи съответно и към други права, различни от използването на произведението по интернет.

Какво следва да се включи в един договор между автор на музика и продуцент на запис при предоставянето от първия на право на използване на произведението по интернет?

В договорите правото да се използва дадено произведение по интернет се формулира много общо. Освен това в договорите за отстъпване на авторски права рядко или почти никога не се определя отделно и специфично възнаграждение за дигиталното му използване. В много случаи дигиталните права не се обсъждат в детайли, а се включват като обща клауза. Това води до трудности да се определи размерът на възнаграждението за предоставените дигитални права точно и справедливо, като се имат предвид постоянно променящите се модели на използване на произведенията[6], което пък от своя страна прави и трудно приложима разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАПСП. Именно с цел гарантиране правата на автора на музикалното произведение, а и от гледна точка на сигурността за продуцентите на звукозаписите, при договарянето между тях страните следва да обърнат внимание на следните моменти:

1. Информираност и знание на автора на музиката за какво точно отстъпва своите права: при договарянето на правото продуцентът да използва произведението по интернет, авторът на музиката следва да е наясно и в договора да се посочи за какво конкретно и независимо използване на произведението, било то икономическо или техническо, авторът отстъпва правото на продуцента. В договора е желателно да се посочи дали продуцентът има право да използва произведението само за стрийминг услуги или и за услуги, позволяващи крайните потребители да запаметяват на свои устройства файлове на произведението (download). Дали услугите ще бъдат безплатни или с платен абонамент. Желателно е в договора да се опишат видовете използване, дори и страните да са се съгласили, че продуцентът може да използва произведението по всички начини, налични към момента на сключване на договора.

Поради бързото и непрестанно развитие на технологиите, в договорите често се вписва клауза, според която авторът отстъпва правото да се използва произведението по интернет и за всички бъдещи и все още непознати модели на използване. С цел да се гарантират правата на авторите и най-вече, за да се гарантира правото на справедливо възнаграждение, е препоръчително в договорите да се впише по-кратък срок на отстъпване на правото да се използва произведението по интернет. Изтичането на срока ще даде възможност на автора на музиката да предоговори условията, при които е отстъпил това право, така че те да отговарят на нововъзникналите модели на разпространение. В договора може да се предвиди възможност авторът на музиката едностранно, без да дължи обезщетение за това на продуцента, да прекрати действието на договора в частта му, в която се отстъпва правото на използване на произведението по интернет при появата на бъдещ модел на използване, в случай че авторът не желае произведението да се използва по този начин.

Следва да се посочи, че в много случаи, особено когато продуцентите са от категорията на т.нар. „независими продуценти”, е необходимо, за да могат да използват услугите на някои от големите платформи като Spotify и Deezer, или за да предоставят съдържание към мобилни устройства, преди това да сключат договори с т.нар. „агрегатори на съдържание” (content aggregators). Поради тази причина в договора с автора на музиката продуцентите следва да предвидят и уговорка дали ще се ползват подобни услуги. Ако да, то в договора е желателно да се предвиди, че продуцентът не само има право да разпространява музикалното произведение по посочените в договора начини, но също така да разрешава на други да го ползват или да разрешават ползване на това произведение. Без това договорът между продуцента и агрегаторите на съдържание не може да се изпълни, т.к. последните няма да получат право да използват произведението по съответния начин.

2. Задължение за използване на предоставеното право на използване на произведението по интернет в определен срок: в договора между автора на музиката и продуцента на звукозаписа следва да се укаже, че продуцентът е длъжен в определен срок от сключването на договора да осъществи всички необходими действия, за да направи достъпно произведението и да го разпространява в интернет. Това е необходимо  и възможно поради следните причини:

(а) първо, според чл. 39, ал.1 от ЗАПСП, ако в договора, с който се отстъпва изключително право, не е уговорен срок, в който ползвателят е длъжен да започне използването на произведението, авторът може да развали договора, ако използването не е започнало в двегодишен срок от сключването му, или от деня на предаване на произведението, когато това е станало след сключването на договора. Законодателят е предвидил тази възможност по принцип, но само в случаите, в които правото се отстъпва на изключителна основа, а не и за случаите на неизключително предоставяне на права, какъвто казахме, че е единственият възможен начин в разглежданата тук хипотеза.

(б) второ, в разпоредбите за издателския договор, които се прилагат съответно и за договора за звукозапис, ако не уговорено друго, договорът се прекратява предсрочно, ако в определен срок издателят не възпроизведе и разпространи следващо издание – чл. 52, ал. 1 ЗАПСП, която разпоредба в случая не може да намери приложение. Наличието на посочените текстове, но и невъзможността последните да се приложат към предлагания от нас модел и с цел защитата на интересите и на двете страни в договора, считаме, че в него следва се включи и клауза, задължаваща продуцента да разпространи произведението в интернет и то в определен срок от сключването на договора. Така, ако в дадения срок продуцентът не го направи, авторът ще има основание да прекрати договора на основание неизпълнението на това право, включително и да търси обезщетение. В договора с продуцента може да се договори не само задължение за разпространение, но и да се посочат конкретните последващи ползватели или модели на използване, по които да се разпространят произведенията, като например в YouTube, Spotify, Deezer, и др.

3. Задължение на продуцента да извършва регулярна отчетност: по принцип такова задължение следва да се предвиди във всеки договор между носител на авторски или сродни на тях права върху защитени обекти и ползвателите на тези обекти, когато възнаграждението на първите се определя като процент, било от приходите на ползвателя за ползването на произведението, било от печалбата или нещо друго. По-важното тук е, че уговорката за отчетност следва да включва и клауза за одитиране на счетоводните документи на ползвателя, в случая продуцента. Това ще даде възможност да се прегледат реалните приходи, които последният е реализирал от упражняването на отстъпеното му право.

В заключение - само времето ще покаже дали и как ще се развива музикалната индустрия и отношенията между участниците в нея, но със сигурност ще настъпят промени в досега действащата система. Считаме, че в бъдеще все повече ще се срещат моделите, в които музикалните продуценти при сключване на договори с авторите на музика ще получават не само механичните права, но и част от т.нар. „малки права”, най-вече тези, свързани с използването на произведенията по интернет и чрез различни мобилни устройства. Така ще се размие границата между музикалните продуценти и музикалните издатели като ще се появи нов субект – музикалната компания, която ще управлява всички права, възникващи по повод създаването на едно музикално произведение и последващото му записване и разпространение.

Минчо Минчев

Авторски права: Публикуваната статия представлява авторски труд и като такъв е обект на авторски права. Статията не може да се копира, възпроизвежда, сваля (download) и използва по какъвто и да било начин освен за лично, некомерсиално ползване и при задължително упоменаване на източника, от който е достъпена и автора. Публикуването и възпроизвеждането на авторския труд в интернет (в социални мрежи, интернет страници и портали, форуми и други) е разрешено само ако последното е с некомерсиална цел и при задължително посочване на източника на статията - настоящата интернет страница на Спектър решения ООД (чрез поставяне на връзка към статията), посочване на броя на списание "Собственост и право", в която е публикувана и посочване имената на автора. Всяко използване на статията, което не е съобразено с горепосоченото ще се счита за нарушаване на авторските права.