Спектър решения

След създаването на дадено произведение пред автора стоят въпросите да доведе творбата си до знанието на публиката и да извлича икономическа изгода от използването й. Това авторът може да направи сам или като се обърне към някой ползвател - издателство, звукозаписен продуцент и др. и да му разреши използването на произведението срещу някакво възнаграждение. Този първи договор, прехвърлящ права върху авторско произведение може да бъде труден момент за автора, защото в повечето случаи той ще се намира в по-неизгодната позиция при преговорите, дължащо се на неговата неопитност, липса на информираност или желание да бъде издаден или записан на всяка цена.[1] Aвторскоправните договори могат да допринесат за икономическото и финансово благоденствие на твореца, получавайки справедливо възнаграждение за ползването на неговите произведения, но ако договорите са сключени изключително в полза на другата страна, това може да ги лиши от правото им да се ползват от икономическата стойност на творбите си. Дейността на издателите, музикалните продуценти и т.н., от друга страна, е свързана с поемане на риска от довеждане до знанието на публиката на дадено произведение, което е съпроводено с немалко разходи. За тях също е от значение да могат да си гарантират безпрепятственото използване на даден защитен обект за определен период от време и по най-широкия възможен начин, за да отговорят бързо на новите възможности за реализиране на приход, откриващи се пред тях. След като основното средство за уреждане отношенията между двете страни - автор и последващи ползвател, е договорът какви са най-често срещаните пропуски , които водят или до нарушаване баланса на интересите на двете страни, или водят до несъответствие на договора с настоящите и бъдещи предизвикателства и по – конкретно какви са те при договорите между авторите на музиката и продуцентите на звукозаписите?

Договорът за възпроизвеждане на музикално произведение и разпространение на звукозапис урежда отношенията между притежателя на авторските права върху дадено музикално произведение[2] и лицето, което организира осъществяването на първия запис на това произведение и осигурява финансирането му (музикалния продуцент) . С този договор авторът отстъпва на продуцента правото да възпроизвежда неговото произведение във вид на звукозаписи и да разпространява екземпляри от тези звукозаписи, срещу което продуцентът се задължава да осъществи записа за своя сметка, да разпространи екземплярите и да плати на автора възнаграждение. Основаните клаузи в един договор за възпроизвеждане и разпространение на звукозапис са посочването на датата и мястото на сключване на договора, страните по договора, предмета на договора, правата и задълженията на страните, посочване на тиража, уговорки за размера и начина на изплащане на възнаграждението, срока на договора, отговорност за нарушение на договора и условията за прекратяването му [3].

На първо място в договора следва да се посочат датата и мястото на сключването му и страните по него. Моментът на сключване на договора определя закона, по който се урежда договорът. Изменение в законодателството след сключването на договора по правило не оказва влияние нито върху договора, нито върху породеното от него правоотношение[4]. Точното посочване на датата има значение и при определяне сроковете за изпълнение на поетите в договора задължения. Посочването на страните става чрез вписване на индивидуализиращите ги белези – за физическите лица това са трите имена, единния граждански номер и адреса, а за юридическите – фирмата, единния идентификационен код, седалището и адреса на управление, имената и длъжността на лицето, което ги представлява. В случай че някоя от страните действа чрез представител, това също следва да се посочи, както и основанието на представителната му власт.

В предмета на договора страните определят резултата[5], към които се стремят: за продуцента на звукозаписа това е да получи част от авторските права върху едно или повече произведения, а за автора – да придобие вземане срещу продуцента за отстъпените от него права. В разглеждания договор авторът най-често отстъпва на продуцента правото на възпроизвеждане на произведението във формата на звукозаписи и правото на разпространение на екземплярите от звукозаписа (т.н. „механични права“), но крайният резултат от това е получаването на екземпляри от звукозаписа, които се предлагат за продажба. В днешната цифрова ера получаването само на посочените по-горе права не биха били достатъчни на продуцента. Нарастващите приходи от използване на музикално съдържание в интернет[6] води до необходимостта в договора между автора на музиката и продуцента на записа авторът да отстъпи на продуцента и правото произведението да се използва по интернет. Така продуцентът на звукозаписа ще може да се възползва от новите модели на разпространение на защитени обекти в интернет, генерирайки приходи за себе си и за автора на музиката като осъществи „цифрово разпространение на произведението“ в допълнение на разпространението на „физическите” екземпляри от записа.  Следва да се посочи, че ако страните не включват в предмета на договора правото на продуцента да предлага достъп до произведението или до част от него по безжичен път или по кабел на неограничен брой лица по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, то съгласно разпоредбата на чл.54, ал. 3 от ЗАПСП, с факта на отстъпването от автора на правото неговото произведение да бъде записано, възпроизведено и разпространено под формата на звукозаписи, продуцентът няма да получи други права. За включването на тези права страните следва да се уговарят изрично. В предмета на договора страните определят дали авторът отстъпва на продуцента правата на изключителна или неизключителна основа. Тук следва да се направи следното уточнение. В договора правото за възпроизвеждане и разпространение на звукозаписите може и най-често се отстъпва на изключителна основа. Що се касае до предоставянето на други, допълнителни права, то мнението ни е, че това може да стане само на неизключителна основа. Първо, защото това ще гарантира интереса на автора, предоставяйки му възможност и той лично или чрез друго лице да се ползва от тези права. Второ, включването на нови права, извън механичните, на изключителна основа в договора между продуцента на звукозаписа и автора на музиката превръща договора между тях по съществото си в издателски, което макар и допустимо в България не е възможно в страните с утвърдени традиции в авторското право. Аргумент за това е, че т.н. продуцент – издател няма да може да реализира другите си права, най-вече правото за публично изпълнение и излъчване по безжичен и жичен път или т.н. „малки“ права без помощта на организации за колективно управление на съответните права, а в тях продуценти не се допускат.[7] С получаване на неизключителни права, обаче, продуцентът няма да има нужда да става член на дружество за колективно управление правата на авторите на музика за предоставените му допълнителни права, а в същото време ще има възможност да се ползва и от новите начини за разпространение на звукозаписи в музикалната индустрия. При договарянето на правото продуцентът да използва произведението по интернет авторът на музиката следва да е наясно и в договора да се посочи за какво  конкретно и независимо използване на произведението авторът отстъпва правото на продуцента. В договора е желателно да се посочи дали продуцентът има право да използва произведението само за стрийминг услуги (streaming services) или и за услуги позволяващи крайните потребители да запаметяват на техни устройства файлове на произведението (download). Дали услугите ще бъдат безплатни или с платен абонамент. Следва да се посочи, че ако страните предвиждат, че „цифрово разпространение” ще включва и с т.н. Агрегратори на съдържание (Content Aggregators)[8] , то в договора следва да се предвиди и уговорка, че продуцентът не само има право да използва музикалното произведение по посочените в договора начини, но също така да разрешава на други да го ползват или да разрешават ползване на това произведение т.е. предварително да се получи разрешението на автора за последващо сублицензиране на отстъпените от него права. Без това, договорът между продуцента и Агрегатора на съдържание не може да се изпълни, т.к. последния  няма да получат право да използват произведението по съответния начин, а именно да го предоставят на трети лица.

След предмета в договора следва да се посочат основните права и задължения на страните:

За автора на музиката това са: да отстъпи правото на възпроизвеждане на произведението във формата на звукозаписи и правото на разпространение на екземплярите от звукозаписа (да отстъпи т.н. „механични права“), както и правото за предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях (право за представяне в интернет), както и други негови права, ако страните са се уговорили. В случай на изключително отстъпване на правата за възпроизвеждане и разпространение на продуцента авторът ще има задължението да се въздържа от отстъпването на същите на друго лице през време действието на  договора с продуцента. Друго задължение на автора е да предаде на продуцента нотен запис или собствен звукозапис на произведението, както и да приеме избора на продуцента относно изпълнителите, ако това не е самият автор.

За продуцента на записа: да запише произведението, да го фиксира върху подходящ материален носител по начин, позволяващ по-нататъшното му възпроизвеждане. Продуцентът следва да възпроизведе звукозаписа в повече екземпляри, както и да ги разпространи по всякакъв подходящ начин, да проведе нужните рекламни действия за това. Друго задължение на продуцента, което изрично следва да се включи в договора е задължението последният да извърши и „цифрово разпространение” наравно с разпространението на екземплярите на записа. По този начин, в случай че „цифрово разпространение” не бъде предприето от продуцента, авторът ще има право да си върне правата за „цифрово разпространение” и може или да ги упражни сам, или да ги прехвърли на друго лице, например организация за колективно управление на авторски права. По този начин договорът за традиционните права – възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи, остава действащ, доколкото и разпространението на екземплярите от записа продължава. По същия начин, ако продуцентът преустанови разпространяването на екземплярите на записа, но продължава да се осъществява „цифрово разпространение” на вече направения запис, правата за възпроизвеждане и разпространение ще се върнат при автора, но договорът няма да се прекрати, а ще е в сила по отношение на „цифрово разпространение”[9]. Ако в договора страните са посочили, че продуцентът ще получи и други неизключителни права като правото записаното произведение да бъде публично изпълнявано, излъчвано по безжичен път или предавано по кабел, то и за тези права е редно да се посочи задължение на продуцента да ги упражнява наравно със задължението му за разпространение. В случай на неупражняването на едно или всички от тях авторът ще може да ги получи обратно без това да води до прекратяване на договора, ако продуцентът изпълнява другите си задължения по него.

В договора на следващо място може да се посочи тиражът – броят екземпляри на материалните носители, върху които е фиксиран звукозаписа и територията, на която ще се осъществява разпространението. В случай, че страните не посочат тиража прилага се чл. 54, ал.1., т. 2 от ЗАПСП - на ползвателя е отстъпено правото да възпроизведе произведението в тираж не по-голям от 5000 екземпляра. Важно е да се отбележи, че тази разпоредба е неприложима за „цифрово разпространение” понеже в случая не се създават отделни екземпляри. Считаме за редно в тези случаи, ако е възможно, да се посочат конкретните начини на цифрово разпространение – например в YouTube, Spotify, Deezer и др. Това ще даде възможност, от една страна, авторът да проследи изпълнението на задължението на продуцента за „цифрово разпространение”, а от друга, продуцентът ще е сигурен, че за този начин на използване на произведението е получил изричното съгласие на автора и последният не може да препятства този тип използване.

 След правата и задълженията на страните по договора следват уговорките за изплащане на възнаграждението на автора. Това може да бъде както еднократна сума, така и процент от получените от разпространението приходи. Следва да се посочи, че е желателно в договора за отделните видове права, да се посочват отделни възнаграждения, както и начина на тяхното формиране. За „цифрово разпространение”  препоръчваме уговорката за изплащане на възнаграждение да бъде в процент от реализираните приходи, защото с уговарянето и изплащането на еднократна сума може да съществува риск от несъответствие между изплатеното на автора и полученото от продуцента, което да доведе до прилагането на чл. 38, ал.2 от ЗАПСП, според които когато възнаграждението, определено като еднократна сума, се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването на произведението, авторът може да иска увеличение на възнаграждението. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост. Уговорката за процентно възнаграждение ще избегне трудностите и за двете страни по договора при наличието на една такава ситуация. Следва да се добави и че динамиката на цифровото използване на произведенията е в противоречие с дългогодишните отношения, които съществуват между страните по един такъв договор. По време на сключване на договора не е възможно страните да са наясно какви нови начини на цифрово използване на произведението ще настъпят през цялото време на действие на договора, какви ще бъдат услугите и приходите, които те ще генерират. Балансът на приходите, постигнат по време на сключването на договора може да се измени в бъдеще с навлизането на нови начини за използване на защитени обекти. За продуцента може да е много трудно да определи възнаграждение за цифрово ползване на произведението, т.к. последното може много бързо и радикално да се промени в зависимост от поведението на цифровите платформи, потребителите, бизнес моделите и други. С оглед на това желателно е страните да уговорят право всяка една от тях да поиска предоговаряне на условията по него, най-вече свързани с възнаграждението, в случай на настъпили икономически изменения в сектора. Това ще даде възможност както да се отговори на новите модели, които ще възникнат в бъдеще, така и страните да прекратят една вече ненужна за тях връзка.  С цел да се гарантира това право в договора следва да се посочи, че в случай на отказ да се встъпи в преговорите, договорът може да се прекрати с изтичане на определен срок или да се дължи определено обезщетение за неизпълнение на това задължение.

При уговорките за изплащане на възнаграждение в процент от реализираните приходи от разпространението на произведението в договора трябва да залегнат и клаузи за задължение на продуцента да предоставя отчет на автора поне веднъж годишно. В него е желателно да се посочи информация за броя екземпляри, които са продадени, права отстъпени на сублицензополучатели, ако има такива, формите и начините на цифрово разпространение. Към задължението за отчетност е нужно да се прибави и правото на автора да прегледа счетоводните документи на продуцента, което да се извършва от съответното лице специалист. За да се запази в тайна информацията, получена от автора или съответното лице специалист, в договора е необходимо да залегне и клауза за конфиденциалност на информацията.

Страните на следващо място трябва да определят срока на договора, а ако не го направят се прилага правилото на чл. 36, ал. 5 ЗАПСП, според което ако в договора не е уговорен срок, смята се, че правото да се използва произведението е отстъпено за три години.

Последните, но не по важност, уговорки в един договор са свързани с отговорността за нарушение на договора и условията за неговото прекратяване. Най-често се уговарят парични обезщетения за неизпълнение на договорните задължения на страните, но както посочихме по – горе тук могат да залегнат и уговорки, че в случай на неизпълнение на поето задължение за упражняване от продуцента на получени по силата на договора права, авторът ще има право да получи тези права обратно, без това да води до прекратяване на договора или до ангажиране на отговорността на продуцента.  Ако няма уговорки свързани с неизпълнението на поетите задължения, то ще се приложат общите правила на гражданското право за договорната отговорност. Могат да се посочат следните условията за прекратяване на договора: 1. изтичане на уговорения срок, 2. изчерпване на тиража, ако е уговорен такъв и при положение, че авторът не е отстъпил и правото за представяне на звукозаписа по интернет. В последния случай и при положение, че за продуцента е уговорено задължение за „цифрово разпространение”, изчерпването на тиража няма да доведе до прекратяване на договора, а до връщане на правата за възпроизвеждане и разпространение обратно на автора. 3. с едностранно предизвестие от страна на автора, когато тиражът е бил изчерпан, а продуцентът в едногодишен срок не възпроизведе и разпространи нови екземпляри, при условие, че авторът в същия срок е поискал от него това, но отново при съобразяване на посоченото в предходната точка изключение. 4. с изтичане времетраенето на авторското право. 5. при невиновна невъзможност за изпълнение на някое от задълженията на страните по договора. 6. при разваляне на договора по вина на една от страните. Последиците от прекратяването на договора се уреждат съобразно правилата на гражданското право.

В заключение, считаме, че с представените тук уговорки в договорите между автора на музиката и продуцента на звукозаписа може да се постигне както баланс между интересите на двете страни, така и да се отговори на настоящите и бъдещи предизвикателства, свързани с възпроизвеждането и разпространението на звукозаписи.

Минчо Минчев

Авторски права: Публикуваната статия представлява авторски труд и като такъв е обект на авторски права. Статията не може да се копира, възпроизвежда, сваля (download) и използва по какъвто и да било начин освен за лично, некомерсиално ползване и при задължително упоменаване на източника, от който е достъпена и автора. Публикуването и възпроизвеждането на авторския труд в интернет (в социални мрежи, интернет страници и портали, форуми и други) е разрешено само ако последното е с некомерсиална цел и при задължително посочване на източника на статията - настоящата интернет страница на Спектър решения ООД (чрез поставяне на връзка към статията), посочване на броя на списание "Собственост и право", в която е публикувана и посочване имената на автора. Всяко използване на статията, което не е съобразено с горепосоченото ще се счита за нарушаване на авторските права.